- мунъим
- [منعم]а. кит. тавонгар, соҳибнеъмат, бой, давлатманд
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
чарбхез — [چرب خيز] кит. он ки дорои файзу неъмати фаровон аст, мунъим … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ